Тяхната Светая светих е душата на човека ~ Слава СЕВРЮКОВА за богомилите
♥ Богомилите
„ Одеждите им са бели. В контрастност с катранените църковни одеяния. Съответстват на светлата богомилска психика. Виждам и заемащите върховен нравствен ранг техни свещеници. Семпли наметала, за разлика от блестящо крещящите власеници на висшия правоверен клир – епископи, владици, патриарси. Съшити на ръка от парчета едро разкроен недодялан плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на необятните им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото виждам, се уголемява, разширява… И приключва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали витално потребните за тяхното време огниво и прахан. ”
„ Богомилите, помнете добре, не са чеда на мрака, а стожери, изпреварили времето. ”
„ Виждам нашите богомили. Не са безбожници и антихристи. Несправедливо дамгосани, на вятъра се пробват да ги опозорят. Прозорливи люде, знаели са, че човек по природа е „ сгъстена светлина “. От душа са се уповавали да й дадат земно проявяване. Мъдри, смирени, с готовност отивали на гибел в името на висша идея – подобряването на живота. Убедени – основаното от образеца на мъртвите, не всеки път е по силите на живите. Не се реализира истина, без да се мине през страдалчество. Нито се опознава сладостта й без горчивините му. Богомилите са избивани почтени като агнета по време на злощастния цар узурпатора Борил, сринал духа на страната. Най-страховитото зло е постоянно подло прикрито не другаде, а в душите ни. Особено, в случай че е облечено във власт… Оттук е значима част от националната кармична натовареност. ”
„ Тази карма и най-много основаната след години от безмилостното гонене на богомилите, за което ще стане дума, би трябвало да се изкупи. Това ще се извърши седем епохи по-късно с рухването ни под османско робство. На висока цена – с цвета на нацията. С пожертване на едни от най-образованите културни люде в тогавашна Европа. Прескъпо ще я изстрада и народът, редуциран до ръба на физическото оцеляване. ”
„ Белязани с позорна дамга, скверните им облици доближават до нас като представители на разбунтувани ангели, с помощта на смъртните им врагове – благочестивите отци. Но тези духовни Кралимарковци разобличават каноническата поквара. Заложили живота си, разрушават еднополюсния църковен модел. ”
„ Тези духовни национални водачи не отхвърлят Бога, а одобряват великата независимост Божественост. Въпросните „ еретици ” се борят за освободеност на духа. ”
„ Не са неверници! Богопочитанието им е откровено и мощно. Те имат освободена, в прочут смисъл, по-съвременна визия за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на индивида. Творецът, за богомилите, не е аскетично изсъхнал и пренебрежително леден, както се приема в Средновековието. ”
„ Самозаточени в духовното си царство, отхвърлят изгоди поради възприятието си за истина и дълг. Не виждам тези отшелници и адепти, притиснати от застрашения от концепциите им клир, да са нападателни. Свободата за тях е в духовността, а не в лъжливите материални придобивки. Но времената са размирни, а светът – нечовечен. Никаква приемливост. ”
„ … И се разгаря свиреп поход против тях. Клеймени като безбожна рат, измъчвани, душени, горени, превръщани в кървава салата… Злокобен век. Чудовищно закононарушение в Европа отеква затуленият стон на митинга. Дивашката разпра не позволява вяра за един нов свят. Малцината оживели са прогонени. И те поемат от тук, с цел да „ заразят ” цялата земя. ”
„ С преследванията богомилите се капсулират в латентен вулкан от Духовност. Неговата лава и през днешния ден бълбука в жилите ни. Жестока орис. Но какво са могли да им сторят, с изключение на да раняват, жигосват и смазват нежните земни обвивки на „ прокълнатите ”? А след това лицемерно да ги оплакват поради отклоненията им. Всемощен в кръстния си път е Духът! ”
„ Виждам недостигнала до нас богомилска Библия – ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи постоянно със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун. ”
„ Не, богомилите малодушно не избавят кожи. Вярват – лишени от тела, Творецът ще ги подари с такива в различен, по-извисен живот, в случай че са обречени на светостта Доброта. Убедени в превъплъщаването на душите, затворени в тайното си обучение, това им дава мощ. А Силата, когато е чиста, в никакъв случай не употребява сила… ”
„ Ето, пред мен се разкрива чуден богомилски обред. Виждам заседание на тяхното приятелство. Разположени в параден кръг – непретенциозно облечени мъже и дами. След къса молитва разрязват хляба. Правят го с острие на ножа ориентирано срещи себе си. Забележете, наложително против себе си… Това приказва – осъзнават жертвата, която ще дадат. Запленяваща тайнственост извира от душите им… ”
„ В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, надали поетото от тях страдалчество щеше след епохи мощно да натежи на ориста на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца… ”
Избрано от: „ Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова “, Христо Нанев, изд. Факел
Снимка: kosmicheskovreme.com
